За смъртта

Тогава АЛ-МИТРА проговори с думите:
– Сега искаме да те попитаме за смъртта.
А той в отговор й рече:
– Искате да узнаете тайната на смъртта.
Но как ще я откриете, освен ако потърсите в сърцето на живота?
Очите на бухала, свикнали с тъмата, са слепи за дневната светлина и той не може да разбули тайната й.
И ако наистина желаете да видите духа на смъртта, широко отворете сърце, за да усетите живота.
Защото животът и смъртта са едно, както реката и морето.

В дълбините на вашето упование е тихото знание за отвъдното;
и както семенцето под снега сънува, така и вашите скърби бленуват пролетта.
Вярвайте на сънищата си, защото в тях са дверите на вечността.
Страхът ви от смъртта е трепетът на овчаря, застанал пред владетеля, който ще положи ръка на рамото му в знак на почит.
Нима в боязънта си овчарят не се радва, че ще го почете самият цар?
И все пак в трепета не е на себе си.

Какво е да умреш, освен да се възправиш гол на вятъра и да се разтопиш в изгряващото слънце?
И какво е да спреш да дишаш, ако не да пуснеш своя дух на свобода от вечните му приливи и отливи, за да се въздигне, да се пръсне вредом и да дири, невъзпрепятстван, своя Господ-Бог?

Само когато пиеш от реката на мълчанието, можеш истински да пееш.
Когато стигнеш върха на планината, тогава почва дивно изкачване.
И истинският танец се захваща, когато твойте кости потънат в прегръдките на вечната земя.

Джубран Халил Джубран
"Пророкът"