Дреме светът в измит от дъждеца кристал
и ето, че иде мигът...
Ритъма или цвета търсиш ти,
или пък себе си му отдаваш,
за да залее вълната бръчките
и с къдриците да поиграе?
Слиза цветът от сапфиреното
към сребристото
към тревистото...
А над
тази стълба от тонове
мехурчета от светлина
ще се пукнат след миг.
Ритъмът или цветът те подтиква сега
към самотния плач,
или пък отдалечените образи?
Дреме светът в другия ъгъл на ателието #
сякаш невиждана антилопа
се наслаждава на ласката и топлината,
преживяйки размисли.
Някаква влюбена влиза в хотела решително
и на мъжа, преизпълнен с мълчание,
тя предоставя гръдта си
миг преди да го връхлети часът му за заминаване.
Петелът кълве от звездичките утринни.
В бара танцуват моряците-странници,
плачат поединично
и се завръщат вкупом.
Цвят ли бе онова, което ти виждаше,
или пък тон?
Ала ти си безсилен да спреш
този устрем на облака
срещу луната...
тъй че почакай лятото да се завърне
и тогава опитай отново със светлината,
която не чака!
